На 15 април 2024 г. в Заседателна зала 1 („Проф. Емил Боев“) на Центъра за източни езици и култури (ЦИЕК) Катедра „Арабистика и семитология“ съвместно с издателство „Изток-Запад“ представи сборника „Арабската книжовност и Коранът. Изследвания в чест на проф. дфн Цветан Теофанов“ (София: Изток-Запад, 2023).
В присъствието на проф. Теофанов и неговото семейство множество преподаватели и студенти арабисти и приятели на арабистиката и близкоизточните изследвания ръководителят на Катедрата проф. д-р Симеон Евстатиев откри събитието, като представи проф. дфн Цветан Теофанов като мухадрам – понятие, с което в класическата арабска литература се обозначават поетите, живели в среза между две епохи – „епохата на невежеството“ (джахилия) и периодът след идването на исляма, а в случая с проф. Теофанов вододелът е 1989 година, поставила основите на нов период.
Директорът на издателство „Изток-Запад“ Любен Козарев заяви, че веднага е приел предложението на проф. Евстатиев представяният сборник да бъде публикуван, защото познава работата на проф. Теофанов, както и тази на неговите автори и съставители.
Единият от съставителите доц. д-р Галина Евстатиева представи съдържанието на книгата и нейната структура, като сподели, че за нея това е колкото публично, толкова и интимно събитие. Причината е, че проф. Теофанов е бил неин научен ръководител при изготвянето на дисертационния ѝ труд и до голяма степен е допринесъл за нейното академично развитие. Доц. Евстатиева представи петнадесетте колеги, участвали със свои студии и статии в сборника, като благодари на тях и на всички, допринесли за осъществяването на този проект, за тяхното отговорно отношение.
Сборникът се състои от 3 части:
1. Ислямознание и коранознание: проф. дин Йордан Пеев (доайен на българската арабистика и изследвания върху Близкия изток и исляма), проф. д-р Симеон Евстатиев, проф. дфн Павел Павлович, доц. д-р Галина Евстатиева, д-р Анка Стоилова, гл. ас д-р Иван Дюлгеров, докторант Ана Минчева, докторант Салих Халил.
2. Език и литература: проф. д-р Стоянка Кендерова, гл. ас. д-р Неделя Китаева (също бивш докторант на проф. Теофанов, сега преподавател в Новия български университет), доц. д-р Мариана Малинова (също защитила дисертация с научен ръководител проф. Теофанов, а сега преподавател в НБУ), доц. д-р Виктор Тодоров, д-р Христина Чобанова.
3. Съвременни ракурси – проф. дфн Пламен Макариев и доц. д-р Надя Филипова, историк на Близкия изток.
Другият съставител проф. Павлович на свой ред запозна присъстващите с живота и делото на проф. Теофанов, представяйки го като изтъкнат арабист, ислямовед и корановед, литературовед и преводач, директор на ЦИЕК (1993 – 1994), ръководител на катедра „Арабистика и семитология“ (2003 – 2011), декан на Факултета по класически и нови филологии (2011 – 2015).
Проф. Теофанов е роден на 12 юли 1952 г. Още като гимназист се увлича по поезията, повлиян от западни образци, но когато попада на учебник по арабски език, се преориентира от Запада към Изтока. През 1972 г. заминава за Багдад, където след шест години завършва бакалавърска степен по арабска филология. Специализира в Кайро (1984 – 1985) и през 1987 г. защитава докторска дисертация на тема, свързана с поета Абу-л-Атахия (748 – 825) и жанра на философската лирика в Московския институт по изтокознание под научното ръководство на проф. д-р Бетски Яковлевна Шидфар. В Софийския университет Цветан Теофанов преподава от 1985 г. През 2001 г. става доктор на филологическите науки, а от 2003 г. е редовен професор по арабска литература в катедра „Арабистика и семитология“.
Творчество в сферата на
- литературата: „Езическата арабска поезия“ (1998) и „Арабската средновековна култура“ (два тома – 2001, 2002).
- историята: „Феноменология на пророка“ (2015).
- превода: Корана (безспорно най-значимото му дело).
Проф. Павлович представи историята на превода на Корана на български език като грижлив академичен подход, единствен по рода си превод в България с множество преиздавания. Към преводите на проф. Теофанов бе споменат и „Градините на праведниците“ – сборник с хадиси на шафиитския учен Абу Закария Йахйа ибн Шараф ан-Науауи (1233–1277), огромен корпус, сравним с Корана.
Проф. Теофанов бе представен и като научен ръководител на четирима успешно защитили докторанти, трима от които са университетски преподаватели; член на Европейския съюз на арабистите и ислямоведите (Union Européenne des Arabisants et Islamisants); носител на редица награди като почетния знак със синя лента на Софийския университет и Катарската награда „Шейх Хамад“ за превод и международно разбирателство (2023).
Видимо развълнуван, се изказа и проф. Теофанов. Той благодари на катедра „Арабистика и семитология“ за инициативата по подготовката и издаването на сборника. За него тази инициатива е свързана с особено важна приемственост и признание, поради което той подчерта, че този сборник е и неговата „Нобелова награда“. Благодари на съставителите и авторите на статиите, които изразяват с участието си уважение и към него и към специалността, която тази година чества своята 50-годишнина, както и на Любен Козарев за издаването и разпространението на сборника.
Проф. Теофанов посочи, че академичната кариера не му е била мечта. След много откази на различни места, Факултетът по класически и нови филологии на Софийския университет го е приел с отворени обятия. Проф. Теофанов сподели, че личните му занимания с арабски език, литература и култура вече са половинвековни, което съвпада и с 50-годишнината на специалност „Арабистика“. „Голямата ми грижа“, продължи проф. Теофанов, „бяха студентите. Не винаги получавах съпричастност от тях, но случаите на ентусиазъм сред студенти винаги ме зареждаше“. Работил е с доайените проф. дфн Пенка Самсарева и проф. дин Йордан Пеев. Пред очите му са израснали от първи курс проф. д-р Симеон Евстатиев, проф. дфн Павлович, доц. д-р Галина Евстатиева, доц. д-р Виктор Тодоров, доц. д-р Цветомира Пашова, д-р Христина Чобанова, гл. ас д-р Иван Дюлгеров. Това важи и за по-младите членове на Катедрата гл. ас. д-р Стоян Доклев и ас. Екатерина Красимирова.
В края проф. Теофанов подчерта, че Факултетът по класически и нови филологии има специалности столетници, но специалност „Арабистика“, макар и да е на средна възраст, заема достойно място в световната арабистика и изследванията на Близкия изток. Постигнато е изключително високо равнище на научните изследвания и преподавателската дейност. Ето защо и проф. Теофанов изрази своята надежда, че е успял да допринесе с нещо за развитието на тази престижна, ценена и уважавана специалност в Софийския университет.